На консолидирано ниво лихвите по депозитите са на нива от 3.6% на година, като, разбира се, трябва да се има предвид, че това са осреднени оценки, каза Кристофор Павлов, главен икономист УниКредит Булбанк, по време на икономически форум.
Тези депозитни нива са наблюдавани последно в края на 2008 година и са все още по-високи от началото на кризата.
Голямата част от средните и по-малките банки продължават да поддържат лихви по депозитите, по-високи от тази средна стойност, и такива, значително превишаващи лихвите по депозити за резиденти преди началото на кризата.
Има няколко големи структуроопределящи банки, при които съотношението кредити към депозити е 100%, но има и много малки банки, които имат да извървят дълъг път, за да намалят зависимостта си от външни пасиви, което ги кара да привличат средства при по-висока цена.
Новите изисквания към банките в Европа са изключително затегнати, като ще се изисква съотношение от 9% от капитал от първи ред, което е едно доста предизвикателно ниво. Това принуди много европейски банки да набират капитал от частните пазари.
За да подобрят капиталовата си адекватност, много банки ще трябва да намалят експозициите си към развиващите се пазари, включително и към България. Ако не могат да го постигнат, банките ще трябва да получат финансиране от своите правителства, а ако последните нямат възможност за това – от Фонда за стабилизиране.
Така финансовите институции се очаква да останат под натиск. През следващата година и половина – две, възможностите за редуциране на лихвите по депозитите и кредити ще са минимални, смята Павлов.
На средно годишно ниво очакваме редуциране на лихвите от 10-12 базисни пункта, което е едно минимално понижение. По-значителни възможности за редуциране на лихвите ще има в края на 2013 и началото на 2014 година, посочи още Павлов.
За да се случи това обаче, трябва да са налице редица условия. Повечето български банки трябва да са завършили процеса на намаляване на силната си външна задлъжнялост. Това ще съдейства да не им се налага да предлагат на депозантите по-високи лихви.
Процесът на абсорбиране на загубите от кредитния бум трябва да е завършил или да е към края си, което да намали възходящият натиск върху лихвите от 700-800 милиона лева лоши кредити. При настъпване на посочените условия, банките ще имат по-голяма възможност да редуцират лихвите.
На трето място в края на 2013 година вече ще е ясно какъв ще е изходът от кризата в Гърция, независимо дали ще е положителен, отрицателен, или нещо по средата.
Това е от ключово значение, защото ставащото в Гърция тежи на капиталовите потоци, усещането за риск и за обща икономическа несигурност. Моментът, в който изходът от ставащото в Гърция е ясен, ще е много благоприятен за нас, предвид на силните финансови връзки. Гръцките банки имат значителен дял от банковия пазар у нас.
Към края на 2013 година най-вероятно ще се е подобрил значително и основният външен дисбаланс . Когато кризата започна, външния дълг бе 108% от БВП, в момента е малко над 82%. В края на 2013 г. ще видим стойност от порядъка на 70%, прогнозира Павлов.
От гледна точка на фундаменталните фактори, българската икономика ще изглежда положителна към края на 2013 година. Този фундамент в много по-голяма степен ще се забелязва.
В момента страната ни ще емитира публичен дълг, вероятно при нивата на Италия и Испания, което не би отразили правилно разликата във финансовата стабилност. Ще трябва обаче време на пазарите, за да започнат да отчита разликите в страните и цените на дълга на различните държавуи.
Разбира се, за да се случи всичко гореописано, е необходимо да не се допускат грешки. Ако всичко това е налице през 2014 г., цената на кредитите ще достигне стойности от 9.6% средно годишно, при средно от 10.55, за 2011 година, прогнозира Павлов.
През тази година средните нива на лихвите по кредитите очаквам да са 10.34%, а през следващата 10.10%, заключи главният икономист на УниКредит Булбанк.
Каква ще бъде вноската
по ипотеката ми?
Какъв размер на кредит
мога да изтегля?